Томатито: „За мен дуендето е фийлингът и душата на музиканта!“

Томатито – 37 години на сцена

Tomatito en Sofia

и още… Слушайте посветеното му Дуенде duende1127 в деня на концерта докато четете!

От първите му записи вече са изминали 32 години. Само на 19 той заема мястото на Пако де Лусия като китарист на Камарон – певецът-идол за всички фламенкоси до ден-днешен. Оттам и започва разговора му минути, преди да бъде посрещнат с аплаузи от публиката на зала 1 в НДК. Датата е 27, на предишния ден докато съм му превеждал от същата тази сцена спомените от снимките в последния шедьовър на Саура „Фламенко, фламенко” си е отишъл от този свят общия ни приятел Марио Пачеко

Tomatito y Nuevos Medios

– един от издателите му, създател на „Нуевос медиос” и човекът открехнал ме в зората на 90-те към етно-джаза и най-вече фламенко-джаза. Повече за него в предишния постинг, сега с Томатито имаме няколко минути, които искам да ви споделя.

В този първи запис на „Легенда за времето” Томатито с притеснение пристъпва към излизащата от фламенко-естетиката композиция Volando voy (Вървя летейки, летейки идвам…) на Кико Венено. Определяната сега като фламенко-румба песен, обожавана от различни артисти като Ману Чао, Лос Чунгитос и дори от уругвайския носител на Оскар Хорхе Дреслер, е записана за пръв път с китарата на Томатито. „Няма нищо страшно, hombre, ще видиш колко хубава ще я направим” – го успокоява винаги позитивният Камарон.

Camaron con Tomatito

Да не забравяме, че по онова време малко след смъртта на Франко, фламенкото е нещо съвсем херметизирано и подобни опити като този на Кико Венено не се харесват на консервативните фламенко-фамилии. Само за информация, повечето от закупените плочи са върнати от недоволни пуристи, като общият брой на продажбите до смъртта на Камарон е едва 5700.

„Да, бях само на 19, но вече пишех собствени композиции, имах изграден вкус и знаех накъде вървя” – си спомня за случката Томатито. И спокойно обяснява: „Бях достатъчно млад, за да се интересувам само какво и с кого свиря, да вляза в артистичните кръгове и въобще не си давах сметка за предизвикателството да заема мястото на Пако до най-големия фламенко-певец. Да, Пако предизвика революция в свиренето на китара, но тогава въобще не си давах сметка за това. Иначе голямата промяна във фламенкото я направи Камарон

сн. Пако Гереро

и за мен най-хубавото бе, че като негов китарист стоях до него. Но не сам. С нас бяха андалуските рокери от Аламера и Раймундо Амадор.” Едва ли е излишно да вметна, че заедно с брат си Рафаел и гореспоменатият Кико, Раймундо по-късно ще сложи основите на фламенко-блуз течението и ще покани за свой гост Б.Б.Кинг в 2004.

Това са новите протагонисти на фламенкото, определяно все по-често като „интелектуално”. „Тогава се освободихме от страха да вкараме нови инструменти. Синтезаторът бе приеман като смъртен грях, ударните и електрическата бас-китара също. Иначе заглавието „Легенда за времето” го измисли продуцентът ни Рикардо Пачон. Той бе извън фламенко-средите и можеше да си позволи подобно нещо.” Пак ми се струва логично да добавя, че посветилият целия си живот на фламенкото Пачон -продуцент, издател, радио и кинодеец, отговорен функционер в автономното правителство на Андалусия в областта на културата – е доктор по право на университета в Нанси. А името на албума и първа негова песен е по негова музика и стихове на Гарсия Лорка, както и на повечето песни там. Градски легенди злословят, че Пачон става продуцент в последния момент след като предварителния договор с Мануел (от дуото Лоле и Мануел) не се подписва поради скандал между жена му и Ла Чиспа, жената на Камарон.

„Наистина, ние бяхме в своето време и логично бе да нарекат Камарон „Гласът на времето”. Провокирам го дали се има за„китарист на времето”. „Не знам, бях само запален по нещата, които правехме. Благодарение на Камарон се качих на влака на моя живот, влакът на модерната фламенко музика. До ден-днешен се движа в този влак.” Дали се чувства обогатен от забежките в други жанрове, като поп-музиката – композицията му “Por tu cara” от албума на хитовите Мекано се върти и досега по радиата (ще го чуете и в началото на Дуенде на 4 декември по Радио София).

„Не искам да ме слагат в категории, дори били те и фламенко, нямам нужда от концепции, към които да ме причисляват. Музиката, която свиря с китарата си се обогатява с влияния отвсякъде, тя не е закована като текстовете на сегирията например. В такъв смисъл вярвам, че музиките извън фламенкото са се обогатили от досега си с него. Както и ние фламенкосите сме се обогатили при срещите си с хора с по-голяма аудитория и разпространение. Хората, разбрали, че Томатито свири на китарата в някое популярно парче после идват на мои авторски концерти, защото са били привлечени от фламенкото и по-късно са му станали фенове.”

Интересувам се за дуото му с доминиканския пианист и композитор Мичел Камило

Томатито&Мичел Камило

– първият им албум Spain печели Грами. „Срещнахме се на джаз-фестивала в Барселона, където искаха от нас фюжън. Дотогава нещата звучат повече или по-малко по един и същ начин. Ние се осмелихме да включим други регистри на звука, без перкусии, бас, нищо – само пиано и китара. Колкото и да изглеждаше в началото странно, хората ни приеха добре. Два инструмента, създаващи интимност. Но и мощта на рояла срещу мощта на беззащитната китара ако предпочиташ. Получи се добър бином, нали? По принцип пианото също може да е фламенко, Диего Амадор El Churri е от фламенко фамилия и свири с душа фламенко на пиано. За мен няма инструмент, който да не може да е фламенко, стига да го свири човек с отношение към фламенкото.Има фламенко-кларинетисти, Бернардо Пария свири фламенко с цигулка и има страхотна техника.”

Но би ли могло фламенкото да съществува само благодарение на техниката, ако го нямаше онова „духче”, наричано ДУЕНДЕ? „Не! Фламенкото би било много повърхностно. Дуендето е нещо вътрешно. То идва отвътре, то се носи от хората, то е в душите им. Без дуенде нещата ще са като заучени – монотонни и рутинни. Дуендето е моето вдъхновение. Всеки ден като свиря някоя тема, тя със сигурност не е същата от предишното й свирене. Да, съгласен съм с теб, че за нас дуендето е като фийлингът за джазмените. Фийлингът и дуендето си приличат.”

Следва поредното „кръщене” на програмите ми в Радио София Джаз+ и Дуенде: „Здравейте, аз съм Хосе Фернандо Торес – Томатито и прегръщам всички слушатели на Джаз+. За мен дуендето е фийлингът и душата на музиканта.”

Прегръщаме се, отивам при музикантите от групата му. За един дуендето е като дърво, но има коса. За трима е по-хубаво изживяване от оргазма. За най-малкия не съвсем, но е по-добро от каса Saint-Emillion. Нарочно или не, но не го сравнява с Fino, без значение дали от Херес или от Монтия-Морилес.

Останалото са аплаузите след концерта. Има ги и в YouTube

 

Advertisements
Публикувано на джаз, кино, концерт, музика, пътешествия, радио, фестивали, фламенко, юнеско световно наследство и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Томатито: „За мен дуендето е фийлингът и душата на музиканта!“

  1. Pingback: Дуенде или Кукурукуку, палома…недей да плачеш! | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s