Има ли мед от fleur du sel de Guérande? И дуото чело-кора джаз ли е?

Слушайте j+1120 докато четете:

Има ли мед от fleur du sel de Guérande? И дуото чело-кора джаз ли е?

Как може да се прави мед от цвета на солта? Сигурно както може традиционната африканска кора в съчетание с виолончелото да сътворяват джаз. Не се притеснявайте, ако не сте виждали fleur du sel и не знаете, че тази от френското атлантическо крайбрежие (Guérande) е най-ценната. Както и ако не сте били на концерта на ДиДи Бриджуотър, когато за пръв път в България дойдоха малийски майстори на кората.

Според африканските легенди, 21-та струни на кората идват от косите на наяда – 7 за миналото, 7 за настоящето и 7 за бъдещето. А според виолончелиста Венсан Сегал (екс-Жюлиен Луро груп, екс-Бумчело), когато засвириш в компанията на кора, ушите ти се превръщат в листа/цветове на магнолия.

Музиката е неописуемо красива. Идеята за сливане на традиционен африкански с класически инструмент идва след свирене на живо на двамата музиканти

Chamber Music

, но не пада от небето. В семейството на Балаке Сисоко кората е това, което е виолончелото в семейството на Венсан Сегал – традиция, предаваща се от баща на син.

Преди срещата си с него, завършилият класическо виолончело в Консерваторията Венсан работи с Жюлиен Луро (един от кръстниците на Джаз+) и после с барабаниста Сирил Aтeф създава трип-хоп дуото Бумчело, където името обяснява всичко. И в двете формации електрониката е съществена част от проектите – нормално е, в периода между двете хилядолетия тя е сред елементите на т.н. French Touch. Само за сведение, един от другите ни „кръстици” – Ерик Трюфа, също е работил с тях. Затова радостта от акустичното музициране не може да бъде скрита, особено ако си припомним репетитивната обреченост в концертите на Бумчело, останала единствено като свидетелство на едно отминало не толкова отдавна време. Първият им студиен епонимен проект отдавна е изчерпан, но е сред нещата, без които общата ви музикална култура ще бъде недостатъчно пълна откъм електроакустични идеи с адекватни реализации. Въпреки, че проверката на живото свирене е нещо, което не винаги минава, особено пред напреднали.

Горе-долу по същото време синовете на двама малийски майстори, открили кората за широкия свят с албума си от началото на 70-те „Cordes Anciennes” решават да направят римейк на бащите си. Единият съм горд, че съм представял в Джаз+ още в началото на 90-те при гостуването му на Кетама – това е считаният в момента за кора номер 1 в света Тумани Диабате. Откриваме го и сред сайдмените на Ди Ди Бриджуотър в малийския й албум, но на концерта й, организиран от Джаzz+ в София тя бе с друг майстор. Точно тогава българската публика можа за пръв път да види и чуе на живо този безкрайно фин и поетичен инструмент. Тумани го слушаме и в проекта Афрокубизъм

Afrocubismo

, оригиналният замисъл за среща на африканската с кубинската музика, който не може да стане в 1996 и като резултат събраните около Елиадес Очоа кубински музиканти създават Буена Виста Сосиал Клуб. Премиерата на Afrocubismo звуча по Джаз+ малко след световното й представяне на фестивала Mar de Musicas в Картахена (gracias a Radio 3 de RNE), а в последните си предавания неведнъж съм споделял лекото си разочарование от току-що излезлия студиен вариант на проекта. Толкова за Тумани, и без това доста се отклоних, а става дума за неговия партньор отпреди 11 години, съседът му и далечен негов роднина Балаке Сисоко. След известна пауза, белязана от три албума ориентирани към гриотските традиции (съпругата му пее в няколко композиции), Балаке e лидер на проекта на тримата

3MA

майстори на струнни от трите края на Африка, заедно с Раджери (Мадагаскар – вайлиа, вид бамбукова цитра) и Дрис ел Малуми (Мароко – уд). Групата им затова се казва просто 3МА, като маестро и като началните две букви на държавите им. Да ви казвам ли, че като част от редовния плейлист на Джаз+, те винаги са присъствали и в специфичните ми илюстрации на тема „Джаз и бира” (за повече подробности виж също предишния постинг)…

И сега следва стъпката към европейската класика. Венсан е автор на по-малката част от албума, записан в Бамако през нощта. По време на стилния им концерт в Невер

Sissoko & Segal live

, където имах щастието най-после да ги гледам на живо (merci Nevers D’Jazz & Roger Fontanel!), кората, която по принцип трудно минава от една тоналност в друга, трябваше да бъде настройвана почти след всяко парче и това обтягаше също така любопитството на публиката. За доста професионални критици концертът бе прекалено стерилен и статичен, подреден и измислен. В такива случаи пресищането с нови форми е нещо обикновено, не бих казал чак оправдано, но поне обяснимо спрямо подобна позиция. Разбира се, в определена степен не мога да не съм съпричастен към нея, особено след

Didier Petit@Nevers D'Jazz (PAC des Ouches)

иконокластния подход на следващия ден към виолончелото от страна на Дидие Пти и не на последно място след като колегата от Victoires du Jazz Джонатан Дюкло-Аркилович ми сподели няколко файла от един друг непознат за широката публика майстор на кора от съседен Сенегал, Аблайе Сисоко в компанията на тромпетиста Фолкер Гьотце. Да, тромпетът е традионен за джаза, но комбинацията му с кора? Вкусете я. Илюстрациите са тук и всеки от вас е свободен да направи своя избор. Подкасти на същия концерт на дуото Балаке Сисоко – Венсан Сегал предлагат архивите на две любими ми европейски обществени радиостанции – френската FIP за концерта им в Париж и испанската Radio 3 за концерта им на вече споменатия по-горе фестивал Mar de Musicas в Картахена.

Колкото до моето декларирано от миналия път съчетание на неконвенционални съставки, съответно в артизанална бира и уърлд-джаз, сега е времето да оприлича мястото и на кората, и на виолончелото с това на най-скъпата в Европа fleur du sel de Guérande в специалната бира Douze, посветена на 12-годишнината на швейцарската пивоварна от Жюра Brasserie des Franches-Montagnes. В нея любопитството е чудесно дозирано с умението да извлечеш същественото от основата на всяка успешна музика (и бира): душа и тяло, Body and Soul. Дори и да не изсвириш стандарта отпреди 80 години, може би в момента създаваш нов. Въпреки, че медът и бирата винаги са били невероятно добра комбинация. Докато чело-импровизациите сред кошери все още са сред смелите експерименти. За любителите с нестандартен вкус, които оценяват честния подход и могат да простят някой детайл в реализацията. Особено, когато виолончелото не винаги прелива в раирано черно сако

Nevers D'Jazz 2010

като в една от тазгодишните визии на фестивала в Невер.

 

 

Advertisements
Публикувано на афрокубизъм, бира, виолончело, джаз, кора, музика, пътешествия, радио, фестивали и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Има ли мед от fleur du sel de Guérande? И дуото чело-кора джаз ли е?

  1. Pingback: Четвърт век Д’Жаз в Невер | Ludmiljazz's Blog

  2. Pingback: Дуенде или Кукурукуку, палома…недей да плачеш! | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s