Фламенкото и световното нематериално културно наследство. Значи – и дуендето

Слушайте duende1107, докато четете!

Някои сигурно ще се учудят, че фламенкото досега не е било част от световното културно наследство. Нека напомним, че ЮНЕСКО все пак доста отскоро въведе тази категория – самата Конвенция е от 2003, а първите вписани съкровища са от 2008. Първата представителна листа включва наричаните до тогава „шедьоври“ (до 2001 – „живи съкровища“). Тангото бе включено през миналата 2009 и дуендето също може да му е присъщо – тук duende1106 имаме примери за фламенко-танго и други нетипични негови проявления. Както знаем, Бистришките баби са сред първите, благодарение на проекта на БАН „Живи човешки съкровища”, а година по-късно нестинарските танци също стават част от световната листа. Сега обратно към фламенкото. То не може да се обясни. Трябва да се почувства. Ако може да се гледа на живо. Концертът ни на Томатито на 27 ноември в Зала 1 на НДК

aguadulce

е отлична възможност, в него ще звучат и авторските му пиеси от последния албум Aguadulce.  Иначе има и добри филми. Включително и български. В този смисъл не изпускайте посветената му серия на Георги Тошев и Ема Константинова в „НепознатиТЕ” – неделя, 24 ноември по БТВ. Всичко най-важно за научаване, без прекалени подробности, но и без туристически импресии. Хората, които виждате, живеят по начина, по който правят изкуството си. Към края ще видите героя да признава, че не може да си представи да прави нещо друго. Някои от определенията за дуенде, тази непреводима сублимация на фламенкото може да звучат познато на тези, които знаят кратките джингли на испански на моето предаване Дуенде по Радио София. А именно „Комуникацията чрез музиката”, „Изкуството на съблазняването”, „Кураж и борба”.

Не мога да не споделя първия път, когато ме е срещна Дуендето. Когато срещнах един от най-големите символи на фламенкото. Девети юни 1988. Пристигнали сме на стоп за концерта на Пако де Лусия в Слънчев бряг. Шофьорът на последната кола твърди, че концертът е минал предната вечер. Не му вярвам. Напук, по „Хоризонт” в този момент дежурната репортерка на „Радио ЛИК” разправя колко посетен бил концерта и как Пако вече си е бил заминал. Не й вярвам. От рецепцията на хотела на пресцентъра се обаждам в хотела, където е бил настанен Пако. Я администраторка, я камериерка – все някой ще ми каже личното си впечатление от него. Телефонистката ме хвърля в паника: „Да ви свържа ли? Момент.” Докато включа микрофона и го поставя до слушалката, чувам гласа на Пако. Почти забравям испанския и нормите за общуване с фламенкос и джазмен, наричам го „Сеньор Де Лусия” и след половин час уж тайно се срещаме във фоайето на хотела му. Твърди, че не е имал по-лошо турне и организатори, заради проблеми с билетите за връщане му е било предложено или да направи соло концерт в обявения ден, или заедно с групата си да изтегли концерта ден по-рано. Доведените съветски туристки очакват свой сънародник и разочаровани масово напускат Летния театър. Това не остава незабелязано от Пако. Както и факта, че сме пропътували 500 км на стоп да го видим. Поне пием по чаша „Академик Неделчев“ (взет на майтап от София „за подарък”).

сн. Зафер Галибов

Накрая, сред възгласи „Ало, преводачката, нищо не се чува, що за прес-конференция е това” (незнайно кога и как фоайето се бе претъпкало със софийски фенове), Пако ни прегръща и обещава „Дължа ви концерт в София”. Със сигурност изтръпването ни е било признак на Дуенде. Когато дойде осем години по-късно, този път във фоайето на тогавашния Ню Отани каза на охраната – „те са ми стари приятели, пуснете ги”, Зафер Галибов ни снима и Дуендето пак дойде.

 

Но го нямаше, когато се събра за пари и слава с Джон Маклафлин и Ал ди Меола. Бях на премиерата им в Монтрьо същата година в юли, Пако ме чакаше в гримьорната си след концерта и тъжно ми каза – „виждаш ли, не винаги идва”. Благодари ми, че съм дошъл сам, все пак го помолих да даде автограф за едно рок-китаристче, което отвън ме е помолило, някой си Стив. На другия ден на пресконференцията на Дийп Пърпъл, Стийв Морз – разбира се, не бях го познал – ме представи на колегите си като полубога, донесъл му Дуендето от неговия идол, Пако. Така че, дуендето може да осени всеки. Както ни го каза и изсвири китаристът на Рено Гарсия-Фонс преди няколко месеца: „Дуендето е нещо, което всеки иска да срещне. Но всъщност то е, което може да те срещне теб.”

 

Advertisements
Публикувано на музика, радио, фестивали, фламенко, юнеско световно наследство и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Фламенкото и световното нематериално културно наследство. Значи – и дуендето

  1. Pingback: Reinheitsgebot & Beethowen | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s