Светът между глобалното лозе и глокалния джаз

Слушайте j+1023. Това е третата и засега последна част от есенните дегустации на джаз, предложени от Слънчев джаз+ по Радио София. Както за традиционните европейски винени земи светът вече се е превърнал в глобално лозе, така и за родината на джаза импровизираните музики родени след хот/куул/бибоп/хардбоп/фюжън биха имали стойност в техния „глокален” характер. Терминът е на Стюърт Никълсън от книгата му “Is Jazz Dead…” и накратко обяснява феномена на глобалния успех на локални „уърлд” жанрове и техни представители най-вече в областта на т.н. world jazz.

Добре че строгите евро-регулации не се отнасят за свободното изкуство, каквото е джаза и етикетите нордик, френч тъч, фламенко-джаз и балканбийт никога не са били нещо повече от ориентир в големите вериги за музикални продукти като FNAC, Virgin, etc…

За енолозите безспорния принос на т.н. „Нов Свят” е връщането на интереса на ценителите към корените, в случая – на гроздето, от което е направено виното, а не само на категоризацията на дадено шато (другояче казано, колко Грамита има бутилката). Доколко обаче за джазмените може да се каже същото спрямо концепции, като например Афрокубизъм (не по Пикасо, а по кубинските музиканти). Стават ли по-достъпни афро-корените както на джаза, така и на кубинската музика, от своя страна повлияла на джаза от средата на 40-те години на миналия век? Само два примера: конгерото Чано Посо – сайдмен на Дизи в първите му стъпки в би-бопа, а в другия, по-популярен регистър, оркестъра на Перес Прадо, продал най-много плочи на 78 оборота в средата на 40-те.

Сега да се върнем към Афрокубизъм, или както си е в оригинал, Afrocubismo. Ник Голд (WorldCircuit) замисля тази среща на кубински с малийски музиканти преди 15 години, но както си спомня, паспортите на малийците се губят някъде по пътя до Буркина Фасо, където е най-близкото кубинско консулство и така на Острова се озовава звукозаписния екип и няколко приятели на Елиадес Очоа, с който Голд е имал предварителна уговорка от последното му гостуване с Cuarteto Patria в Европа. Останалото го знаем всички – възхода и разпада на Buena Vista Social Club. Най-после срещата се случва в средата на 2010 в Испания, премиерното им свирене пред публика е на фестивала Mar de Musicas в Картахена. В това предаване съм включил изчистения от напрежението на премиерата студиен запис, който вече официално се разпространява и в България от Дюкян Меломан – представителите на WorldCircuit. За сравнение ви давам линк към официалния сайт на Испанското национално радио – Радио 3 с подкаст на концерта (водещ е Лара Лопес, директор на радиото). Няма нужда да ви казвам кой вариант за мен е по-убедителен – всеки е свободен да реши за себе си.

Но понеже стана дума за едно приятелско радио, току-що наградено със златен медал за принос в културното и артистичното  творчество, а лично за мен – образец на обществено радио от първата декада на новото (и за радиото, и за джаза) столетие, не мога да не предложа за финал още едно винено сравнение. В истинските испански вина solera няколко подредени една върху друга редици бъчви дават истинския бленд на виното, като от най-старата (на най-долния ред) бъчва се взима количеството за бутилиране, като мястото му се заема с вино от по-горната, която на свой ред се допълва от още по-горната и така до най-младото вино, което отива в най-горната. Дълго време испанските вина са залагали именно на старите, узрели и с подчертан дъбов привкус вина, най-вече на Риоха. Въпреки модните тенденции (Рибера де Дуеро, Риас Башас), Риоха си остава ненадмината класика, която в джаза има своето съответствие: Сифу (за приятелите), по паспорт Хуан Клаудио Сифуентес. Вече 40 години джаз-водещ в Испанското национално радио – Радио Класика и Радио 3, направил за джаза в Испания повече от всички историци, издатели и изпълнители и, колкото и странно да изглежда това в България – дори и награден за цялостната си дейност с най-високото професионално отличие Premio Ondas. Тъй като се познаваме още преди да създам Джаз+ (април 1993), мога само най-приятелски да му честитя отличието и да споделя с вас награденото му предаване, където става дума за един исторически запис на Дюк Елингтън от Фестивала в Нюпорт 1956. Ценното в този запис е, че е ремастериран от два източника – тенор-саксофонистът Пол Гонсалвес е свирил пред микрофоните на Гласа на Америка (thanks to Willis Conover) и въпреки, че лентите е трябвало да бъдат изтрити след излъчването, Уилис ги запазва. Сифу открива тънкостта и предлага изключителното соло (27 пъти по 12 такта) на известния като „Бакхус на тенора” музикант. Най-младото вино в мое лице само ви прави съпричастни към тази велика дегустация, станала възможна благодарение на магията на радиото, оживяваща магията на музиката в глобалното лозе на световния джаз.

Където все пак и Take the A Trane може всеки път да е с различен привкус, но и да си остане класика като шардонето или каберне-совиньона. Въпрос на майсторлък. На винари, като Елингтън и Гонсалвес. На sommeliers като Уилис и Сифу. И на фенове. Като вас.

 

Advertisements
Публикувано на афрокубизъм, вино, джаз, книга, музика, радио, солера, фестивали и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Светът между глобалното лозе и глокалния джаз

  1. Pingback: Дуенде или Кукурукуку, палома…недей да плачеш! | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s