Вино и джаз между откритията (на пътешествията) и перфектността (на уседналата традиция)

Слушайте последния за октомври Слънчев джаз+ тук j+1030 и поне мислено потърсете хубава чаша наоколо, докато четете.

Лично аз нарочно оставих около месец да отлежат дегустационните си спомени откъм вина (ако не сте чели предишния постинг ще е по-трудно), слушайки бъдещите си спомени откъм нов джаз от избите на ЕСМ, АСТ и подобни лейбъли. От една страна ме подпираха толкова съвършените, че чак достигащи до скука класики на Бордо, от друга – изящните фразировки на Ник Берч Ronin в последния му албум Llyria с модулна музика, която представи предпремиерно на тазгодишния Джаз+ фестивал в София Лайв клуб. Ограниченията в тероара и купажната култура отлично съответстваха на ювелирния швейцарец и комбото му.  А-ха да си помислиш, че съзерцаваш един съвършен (завършен) звуков пейзаж и в този момент послевкуса започва да те владее като дългия финал на бордото от шатото (или обратното). Така е, когато за никъде не бързаш, а дървата за камината ще стигнат за поне две зими. Тогава почти няма нужда от коментари, споделеното мълчание е достатъчно.

Слизам по безкрайното стълбище на Палацо Пити и малко преди да се слея с туристическата пяна малък портик вдясно ме въвежда при двама винари от Сан Джиминиано и техните опуси. Който е тръгвал по Ла Страда ди Кианти е стигал до градчето с първите средновековни „небостъргачи” и няма нужда да обяснявам за какво ще иде реч, а на останалите любознайковци само мога светло да завиждам, че тепърва им предстои да го открият. И понеже вече сме открили за нас и нашите приятели, слушатели и зрители музиките на Стефан Микус и Рено Гарсия-Фонс, доставяйки им ги на живо в зала България, също само ще отбележа поредните им албуми – естествено, достъпни в Дюкян Меломан. Колкото и да си мислиш, че фратели Ваньони са те смаяли с награждаваните си монтепулчано, толкова по-изненадващо е общението с полуфридзантето от фиорентинската двойка. Цялата корпулентност на червените класики е поднесена с изяществото на божествени флейти. Напомня ми леко на английските истории, недолюбвани от франсетата как Лондон всъщност открива шампанското, а не Дом Периньон, твърде зает да обясни и по-възможност уталожи буйния му нрав. Причината била проста: докато вината от по-далечни до Лондон изби задължително се подсилвали с кога повече, кога по-малко спирт и захар, най-близката област Шампан е доставяла продукцията си почти непроменена. И тъй като „заспалите” от по-студения в Шампан климат дрожди не са били доразградили захарите, това започнало да се случва след бутилирането им за лондонските кафета. Там обаче отделеният от тази последваща ферментация въглероден двуокис не е имал друг изход, освен да кара тапите да хвърчат и шишетата да се пръскат. Харесва ли ни или не тази поредна легенда за откритията на любими и до днес напитки (спомнете си и за портото от миналия път, а за коняка и другите дестилати ще стане дума някой следващ), в нея има нещо доста сходно с подхода към джаза на горните двама автори. Безспирните потапяния на Рено Гарсия-Фонс в средиземноморските митове и реалии поемат от барселонските Рамблас (едно от малкото места в града, където все още може да се дегустира нетипичното за Каталуния фино от Херес, btw да не забравяме, че китаристът му Кико Руис, вляво на снимката, ни подари джингъла за предаването Дуенде) и след Босфора минават на другия бряг, до долината Бекаа и други актуално невинени земи. От своя страна Микус търси със солата си на ней пореден прочит на Монт Атос или както ние си го знаем, Атон. В началото на ноември продължавам с по-подробното представяне на албумите им, а сега не мога да не си доставя удоволствието от едно последно споделяне. Оказа се, че една в никакъв случай лесна музика, каквато е тази на Анат Форт трио е събудила „заспалите дрожди“ в една слушателка на предаването ми, която в знак на благодарност за предоставената й информация сподели, че никога преди това не е предполагала, че може да хареса „джазово изпълнение“. Вярвам й, нали и затова споделям тези паралели между виното и джаза като открития и понякога като перфектност.

Advertisements
Публикувано на Флоренция, вино, джаз, музика, порто, пътешествия, радио, фестивали и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s