Джаз и политика – възможни истории на една невъзможна връзка

Превеждайки шеговитото съпоставяне на A Love Supreme (Висшата/Върховната Любов по Колтрейн) с Върховния Съвет (Верховний Совет СССР) подготвих серия от 4 предавания с тема „Джаз и политика”. Темата съвпадна с годишнината на 11 септември и с тази на Сони Ролинс, отразил по свой начин дни след терористичните атаки отношението си към тях в албума Without A Song – The 9/11 Concert, запис от концерта му в Бостон от 15 септември 2001. От нея бе логично да се върна към много по-ранна творба на Ролинс – Freedom Suite от 1958, преиздадена на диск през 1991 с две версии на парчето на Меридит Уилсън „‘Till There Was You“, познато ни и от по-късното му изпълнение от Бийтълс. От своя страна Freedom Suite ме отведе към We Insist – Freedom Now Suite на Макс Роуч (а и участващата в нея Аби Линкълн току-що бе намерила вечната свобода, наричана от други „вечен покой”).
Разтърсих се за отражението на борбите за граждански права и в други джазови композиции и нямаше как да не стигна и до „културната (джаз) дипломация”. В епохата на Студената война горещият джаз е изпращан на американски държавни разноски да пали въображението и поддържа пламъка на свободомислието в страни от Източна Европа, но и в огнища на революционни борби в Азия и Африка. Участващите в него чернокожи музиканти приемат патриотичната задача, но успоредно с това не могат да останат безгласни към нарушаването на собствените им права в собствената им страна. И изразяват ясно позициите си, за разлика от източноевропейските си колеги, които или бягат на Запад, или свирят партийно разрешена музика.
Луи Армстронг участва в хумористичния мюзикъл на Дейв Брубек и съпругата му “The Real Ambassadors” с блестящите вокали на Хендрикс, Ламбърт, Рос и Кармен Макрей – слушаме и неговата версия за „културния” обмен. Но не е измислица, че такъв има, при това с прекрасни резултати, като включването на „екзотични” теми в джаза – достатъчно е да си спомним композиции като „Исфахан” на Дюк Елингтън.
Казвайки Дюк и джаз-дипломация, не можем да не отидем и до Уилис Коновър, VOA, Music USA – Jazz Hour… На него има отделна статия, която след като се публикува в ноемврийския „МАХ”, ще намери в разширен и мултимедиен вариант мястото си и тук. Сега само ще спомена, че Уилис използва цялото си влияние, за да бъде отбелязна 75-годишнината на Дюк с концерт в Белия дом (70-годишнината е подмината с тотално безразличие от официалните власти, на Елингтън е отказан Пулицър). Слушаме и откъси от този концерт и си даваме сметка, че саксофонът на Клинтън и пианото на Кондолийза Райс не са нещо революционно – още Спиро Егню като вицепрезидент е суингирал с Дюк и гостите му.
Защо в началото твърдя, че истории много, но връзката остава невъзможна? Като дойде време на статията и предаването за Уилис Коновър ще имате доста изчерпателен отговор. Ето един цитат оттам: „Джаз-посланиците – пише в заключението си Фон Есхен – винаги са на страната на промените и иновациите и където и да отидат, създават нови пътища за подкрепа на движенията за равенство и освобождение.” А за френското му съответствие ще трябва да почакате още месец – тогава ще публикувам и статията си за Борис Виан и свободния (джаз) свят. Сега само ще напомня, че Виан изразява публично прозрението си, че най-лошото в една държава е когато тя стане заложник на силовите си структури (вижте оригиналния текст на Le Déserteur). Дори и да не сме във война, това го прави особено близък към тъжната българска действителност. Където единственият висш управленец-джазмен (достигнал до поста зам.-министър на външните работи) дискретно криеше пристрастието си към най-свободната музика, както криеше и името си като джаз-водещ…
Ето и оригиналният френски текст, който е част от предстоящата за публикуване от Джаз+ книга „Кой изкриви тромпета на Дизи и други джазови истории”

Върховният съвет (Върховната любов)

В 1946 бибоп вълната на Дизи Гилеспи и Чарли Паркър помита всичко по пътя си в САЩ. По същото време ЦК на КПСС заповядва на съветските оркестри да не свирят повече джаз в СССР. Сталин никак не е ценил тази форма на западна перверзия, считана за „отрова за съзнанието на масите”.
За да се избегне каквото и да е изкушение, специализирани отряди нахлуват в театрите и танцовите зали. Конфискуват съмнителните инструменти (саксофони, тромпети със сурдини), следят барабанистите да не свирят прекалено ритмично и арестуват двойки, които не танцуват валс или полка. Сталин стига дотам, че да изпрати най-непокорните джазмени в Сибир.
Въпреки това, в големите градове на империята млади ексцентрици продължават да оказват съпротива. Наричат ги стилячи – ловци на стилове. Един вид отворени преди времето си. Разпознават се с провокативния си вид, дъвчат дъвка, говорят на арго, шляят се групово по улиците и слушат купени на черно записи на суинг и буги-вуги. Често произхождат от привилегировани среди и им е приятно да ги взимат за нарушители. Харесват Тарзан (наричат ги също Тарзанци) и си правят прически а ла Джони Вайсмюлер с коси, зализани назад с брилянтин.
В облеклото си копират американските джазмени (очила с опушени стъкла, черни, раирани или хавайски ризи, фини бели вратовръзки, тесни панталони и остри обувки) и торбестите дрехи на американските гангстери (дълги широки палта с подплънки в раменете и подкъсени буфан-панталони). Малкото момичета, които ги придружават са с тесни рокли и силно накъдрени прически. Редовно са привиквани пред комсомолския актив, подстригват ги и им режат панталоните, но на тях не им пука!
Чак през юли 1957 Хрушчов смекчава леко сталинската цензура над джаза. В това лято в Москва се провежда шестия Световен младежки фестивал. Със съгласието на властта, която иска да се представи с по-човешко лице, най-накрая руските и чуждестранните джазмени излизат от сянката.
Прекалено късно! Друг музикален стил наелектризира многохилядната младежка публика, слагайки началото на разпада на комунистическия блок: рокендролът.
j+0911jazz+0926

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s