Джаз+ почит към Франсис Дрейфюс

Слушайте j+0731 – последното от серията ми предавания в памет на Франсис Дрейфюс докато четете спомените ми за него и някои от артистите му. Дрейфюс (в средата) заобиколен от Мишел Петручани (вляво) и Стефан Грапели (вдясно)

Помня бързите появи на Франсис Дрейфюс в офиса на компанията му, на една пряка до Триумфалната арка, където без никаква помпозност се помещаваха издателите на тогавашния ми идол Жан-Мишел Жар. Фиона, личната асистентка, а в последствие и копродуцент на Жан-Мишел ме посрещаше на вратата, даваше ми уговорените пасове, дискове и пресдосиета докато Франсис се освободи и ми каже колко много писма от България са получили, сигурно и благодарение на публикациите ми в местната преса и появите ми в националния ефир.

Малко по-късно, когато със спечелените пари от продажбите на Жан-Мишел той създаде и джаз-лейбъла си, Dreyfus Jazz, вече имах собствено предаване в БНР и един от първите негови артисти, с които се запознах бе Мишел Петручани. На втората ни среща, мисля че беше след концерта му в Монтрьо в 1996, го попитах  дали след като вече са в „един отбор” с Жар не им е минавало през ума да направят нещо заедно. „Питай Франсис” – ми каза Мишел. Така и не го попитах. Нито Жан-Мишел, въпреки неколкократните ни срещи след това (Прага, 1997, Париж, 1998

Разговора ми с Жан-Мишел Жар 98, вдясно - Дрейфюс

Жар в екипа на тогавашните световни шампиони, Дрейфюс вдясно, дискретен както винаги

и др.). Малко след смъртта на Мишел гледах по Mezzo филма за него, завършващ с Lookin’Up изсвирен от Мишел на роял, специално докаран в негова чест на покрива на един нюйоркски небостъргач. Може би това бе срещата в пространството между него и Жан-Мишел, като нищо би могла да е била аранжирана от самия Дрейфюс. Финалните думи на Мишел, след като вятър отнася борсалиното му са: I hate to say good-bye…

Ето какво казва Дрейфюс пред приятелите от парижкото радио TSF Jazz по повод 10-годишнината от смъртта на Петручани:

Скъпи Мишел

От твоето преждевременно тръгване преди 10 години само едно нещо ме тормози в тези времена, когато всичко отминава, изморява и омръзва бързо: да не се забравя колко популярен артист беше ти. Безспорно бе страхотен джаз пианист и най-голямата ти гордост в последните ти мигове бе, че най-после си признат като популярен артист. За съжаление, най-доброто доказателство за това бяха реакциите след смъртта ти във Франция и по света. Преди всичко мелодията, а после груувът и най-свободните и радостни импровизации – това бе твоето музикално кредо. Изглежда просто, но много малко пианисти са успявали в толкова експлозивни коктейли като твоите. За теб музиката бе най-вече изкуство на радостта, най-прекият универсален език, доставящ тази радост. „Най-реалната ми мечта, казваше ти, е да споделям миговете удоволствие с другите.“ Ти беше движен от щедростта, от желанието за непосредствено общуване, спонтанен и естествен в грижите си за другите – ти, който живееше в ежедневни телесни страдания без никога да се оплакваш от тях, се притесняваше за здравето и настроението на хората около теб. Ти успяваше да дадеш на жизнеността и щедростта си, на всяка твоя човешка връзка, динамика на границата с невъзможното. Само това е достатъчно да бъдеш наречен изключителна личност.

Месеци по-късно, въпреки известното охлаждане на Дрейфюс с Жар от последните години, Жан-Мишел произнася надгробното слово за своя приятел и издател. Маркъс Милър, също част от каталога на Dreyfus Jazz свири на… бас-кларинет.

Някои уточнения в хода на предаването:

За тези, които не знаят, че Маркъс, току-що напуснал Майлз е бил сайдмен на Жан-Мишел Жар, доказателството е към края на предаването (виж плейлиста). Друг любим на Джаз+ музикант, преселилият се в Париж японец Юн Мияке също е свирил в композиции на Жан-Мишел, ще го открием след парчето с Милър.

Именно джазът е бил музиката от детството на Жан-Мишел: майка му го е водила редовно в Le Chat qui pêche – клуба на една своя приятелка. Каченият на пианото Жан-Мишел, по неговите думи е усещал въздушната струя от фунията на тромпета на Чет Бейкър, поздравяващ го за десетия му рожден ден. Сред другите приятели на малчугана са били Джон Колтрейн, Арчи Шеп, Дон Чери.

В зенита на славата си Жан-Мишел решава да направи първата среща със звук от космоса. Саксофонистът-астронавт Рон Макниър му се обажда минути преди излитането на Чалънджър. „Всичко е готово, среща след няколко часа, чакам те в студиото” – отговаря Жар и отива да проследи излитането по телевизията. Останалото е от най-тъжните истории, превърнати в най-хубав звук на концерта в Хюстън няколко месеца по-късно. Слушаме го и тук, малко преди края на серията за Дрейфюс и записите от Sessions 2000, където Жан-Мишел работи само със семплирани от него звучности на любимите си джазмени.

Почти всички албуми от лейбъла на Франсис Дрейфюс могат да бъдат намерени при официалните му представители у нас, колегите и въпреки това приятели от Дюкян Меломан. Само за протокола: разбирайки за тях, Ориан дьо Торси, експорт-менажер на Dreyfus Jazz не се поколеба и за секунда да им повери разпространението на лейбъла – нещо, което във Франция се прави от мейджъра Сони. Не е случайно, че Джаз+ е бил партньор и организатор на всичките гостувания на звезди на Dreyfus Jazz в София – от китаристите Силвен Люк и Бирели Лагрен, до акордеониста Ришар Галиано и басиста Маркъс Милър.

Плейлист:

Summertime     Martial Solal

Vous Qui Passez Sans Me Voir            Jean-Michel Pilc

Chez Laurette  Sylvain Luc, Jean-Marc Jafet, An

Ameskeri         Sylvain Luc, Jean-Marc Jafet, An

Incertitudes      Eddy Louiss

Le destin          Eddy Louis

Rachid             Eddy Louiss, Michel Petrucciani

Hub Art           Eddy Louiss, Michel Petrucciani

Ebb Tide          Grossman Quartet, Steve

Beautiful Love  Didier Lockwood

Nuages            Didier Lockwood

Oblivion           Galliano – Portal

diva                 jm jarre m miller

tokyo kid         j m jarre jun miyake tp

ron’s piece       jm jarre Kirk Whalum

January 24       Jean Michel Jarre

March 23         Jean Michel Jarre

May 1              Jean Michel Jarre

Всичко най-важно за Франсис Дрейфюс на френски със съответните референции и илюстрации е тук.Francis Dreyfus Michel Petrucciani Stephane Grappelli

Advertisements
Публикувано на джаз, музика, радио и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Джаз+ почит към Франсис Дрейфюс

  1. Pingback: Cuando un amigo se va | Ludmiljazz's Blog

  2. Pingback: En attandant Jarre | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s