Duende по Алмодовар

Слушайте duende07110 докато четете

Вече е активирана възможността да подкаствам предаванията си, които ще държа докато не напълня сториджа, който съм платил. Когато любезната ми издателка изпълни ангажиментите си към мен, може и да купя повече пространство.

Като начало плейлист на предаването, посветено на песни от филми на Алмодовар: Lo dudo, Luz de luna, Bien paga, Esperame en el cielo, Soy infeliz, Cucurucucu paloma, Un año de amor, Tajabone, Hable con ella

ето и още инфо и видео за албума.

Реших тук да пускам част от архивите на ontheweb – сайта, който правихме известно време с приятелите Ясен Петров, Ива Стойкова, Калина Гарелова и Венци Занков. Там бяхме публикували няколко мои статии за избора на музиката от любимия ни режисьор, по-добре е да са тук, тъй като не ги открих кеширани в Гугъл. Ето ги по ред на писането и публикуването от 20.9 до 2007:

Песните на Алмодовар

Забавянето на сагата ни за музиката на Алмодовар е факт. Отново се наложи да изгледаме най-старите пълнометражни филми на маестрото и да потърсим ясната граница, когато музиката от една от централните сюжетни линии се превръща едва ли не във „филм във филма”. Прийомът е известен от времето на Шекспир и Корней, но не са много филмите, в които музиката не е нито подсилваща, нито илюстративна, нито основна тема, а направо си е малък филм. Затова оставяме настрана ранния Алмодовар, който, освен че измисля, снима, режисира и продуцира, се прави и на композитор и певец. Да не забравяме, че това е времето на мовидата –  десетилетието на раздвижването на испанската култура след края на франкизма. Мадрид кипи, през нощта, както и през деня. Границата между ъндърграунд и мейнстрийм е като фронтова линия – мести се при всяка поява на нова банда, превръщаща се моментално в социален феномен и постепенно – в институция. Мечтите на младите тогава твърде малко кореспондират с тези на сегашните им испански връстници, търсещи сигурността на постоянната заетост, по възможност в обществения сектор или още по-добре, в някоя от европейските структури. Алмодовар е в центъра на водовъртежа и естествено музиката, на която залага, съответства на желанието да бъде наваксано закъснението на няколко поколения в рока и производните му.

Става дума за фимите му в периода 1980-1982, „Пепи, Луси, Бом и още куп момичета”  („Pepi, Luci, Bom Y Otras Chicas Del Montón”) и „Лабиринт от страсти” („Laberinto De Pasiones”), където заедно с Фабио МакНамара Алмодовар измисля и пее незапомнящи се простотийки, като Suck It to me и Gran ganga. В интерес на истината, в първия филм песните са било на легендата Мона Бел, една от първите латино-звезди в англо-саксонския свят – 20 години преди Хулио Иглесиас, било на певицата Олвидо Гара в ролята на Бом и член на пънк-бандата „Alaska y los Pegamoides”, които така или иначе бяха част от сюжетната линия. Колкото до втория филм, не е излишно да отбележим, че името му е взаимствано от авторската песен на гостувалата и у нас фламенка Есперанса Фернандес  Eres como un laberinto (de pasiones). Песента е от последния албум на Камарон де ла Исла с Пако де Лусия, 10 години след филма и може би не е съвсем случаен последният куплет: „Eres como un laberinto/de pasiones/que juegas con mi cariño/y rompes los corazones./Qué me importa la gente/si hablan de mí,/sí yo vivo mi vía/contento y feliz”. Кой, ако не творец като Алмодовар, би се подписал под такава завръзка от страст, чувства и изкуство?

Е, опитите на маестрото във вокалната сфера рецидивират и в „Закона на желанието” („La ley del deseo”, 1986) и „Ела, завържи ме” („Átame”, 1989), но за тях ще стане дума следващият път, тъй като там присъствието им е засенчено от програмни песни, за които ще говорим обстойно, като “Lo Dudo” на „Los Panchos” и “ Resistiré” на Dúo Dinámico.

Ето и продължението от 1 и 26.10.2007

Продължаваме сагата за музиката на Алмодовар в  хронологичен ред. Предишният епизод бе посветен на ранния Алмодовар – по-скоро този на La Movida, отколкото символът на новото испанско кино. През 1983 г. излиза поредния, отчасти вдъхновен от музика филм – Entre Tinieblas (букв. Между сенките), където протагонистите са кабаретна певица и монахини – нейни фенки. След безброй перипетии, към края на филма сме свидетели на трио монахини, акомпаниращи певицата, в не толкова известната в България, “Salí porque salí” (Чео Фелисиано), а финалът е с краля на болерото, чилиеца Лучо Гатика и неговата символична “Encadenados” (Оковани). Песента излиза в Мексико през 1958 г., пет години след като Гатика е сред първите популяризирали Besame mucho на Консуело Веласкес. Изборът на тези песни никак не е случаен. Алмодовар открай време се е славел като тънък ценител на латиноамериканското творчество – романтично, но и салса. И като предадено визуално настроение, но и най-вече, като синтез на посланията в един филм, пълен с уж невероятни неща (игуменка-хероиноман, сестра-автор под псевдоним на еротични романи): Pero la vida es una comedia/esta es la universidad/no va para ningun lado
quien no sabe donde está, oye   (Животът е комедия/познанието е/ако не знаеш къде се намираш/не можеш да отидеш никъде).

В интервю от 83 г. с Палома Чаморо за предаването „Златните години” на TVE2, Алмодовар с обеци, очна линия и розова блузка споделя: „музиката ни (с МакНамара, седящ до него в травеститски одежди, Фабио или Фани – изберете сами) напълно отразява нашите вкусове”. Потвърждението е в разликата с филмите от началния му период, за които говорихме миналия път. Вместо повърхностните си авторски песни, двамата (Алмодовар и МакНамара) интерпретират сериозни неща. Годината е 1984 (не по Оруел), филмът – ¿Qué he hecho yo para merecer esto! (букв.Какво направих, за да заслужа това?), а песента – знаковата за Втората република copla “La bien pagá” на андалусеца Мигел де Молина. Същият Мигел де Молина, републиканец и хомосексуалист, изгонен заради двете си прегрешения от режима на Франко не само от Испания, но и от Аржентина, до идването на власт на Хуан Мария Перон и по-точно до поканата към него от Евита Перон. Много може да се спори, дали гледката на Алмодовар по телевизията, интерпретиращ парчето от младостта на една от главните героини е кич, псевдокич или просто проверка на чувството ни за хумор (особено в контекста на репликата й: „какви песни имаше по мое време”). Но е факт, че двама колоси на фламенкото, като Карлос Кано и особено El Cigala в невероятния му дует с кубинската легенда Бебо Валдес, дават особена сила на това, пророчески избрано две десетилетия по-рано от Алмодовар парче. „Добре платената” е и ще си остане момиче, което трябва да си знае мястото и да не си прави илюзии за друга любов, бъдеще и подобни осигурени битовизми. Или ако се върнем към продължението на цитираното интервю, „да си автентичен понякога минава през това да бъдеш романтичен, а това е доста опасно”. За финал, не е излишно да напомним, че МакНамара всъщност е по паспорт де Мигел, че според легендата самият Анди Уорхол, след като го е видял с Алмодовар на сцената му е казал да продължава с шоубизнеса („you are a star“), и че освен във филмите, за които говорихме миналия и този път, ни предстои да се срещнем с него и в музиката към La ley del deseo (Законът на желанието) и в показвания и у нас ¡Átame! (Ела, завържи ме).

Надявам се да няма хомофоби сред читателите ни. Така или иначе Алмодовар няма да е сред любимите им режисьори. И въпреки, че La ley del deseo (Законът на желанието) излиза в годината на Матадор (1986), предперестроечна България не е мястото, където ще се завърти подобен опус. Защо ли? Хомо-героите (сценарист и двамата му интимни приятели) едва ли са сред идеалите на комунистическата пропаганда, а истинските им страсти, с нищо по-различни от тези на хетеро-двойките нямат право на екранно присъствие в страните на здравия морал, където убийства от любов и ревност може и да се показват по опери, но не и да присъстват в екранни варианти на другостта. Още по-шокирани могат да останат традиционалистите, за които Ne me quitte pas и Guarda che luna са сред химните на невъзможната любов, но не и на еднополовата такава. Като че ли да подсили ефекта, Алмодовар ги използва нееднократно, като веднъж дори ги слага в устата на племенницата на сценариста, също влюбена в него.

Най-интересните песни, свързани с традиции, бит и душевност са в един от първите големи касови успехи на Алмодовар – Mujeres Al Borde De Un Ataque De Nervios (Жени на ръба на нервна криза), 1987. От самото начало сме въведени в любовната драма на героинята с тематичната “Soy infeliz” (Нещастна съм) на мексиканската царица на ранчерото Лола Белтран, известна ни най-вече с Ку-ку-ру-ку-ку палома, използвана от Алмодовар в Hable con ella (Говори с нея). Тъй като филмът е години след смъртта й през 1996, версията се свири и пее на живо от гениалния бразилец Каетано Велосо. Но за това следващия път. Сега се връщаме към песента на Лола Белтран и към самата нея. Защо ли за някого е въпрос на гордост да кара любимата си да страда? “…que me sirvan otro trago, cantinero yo los pago, p’a calmar este sufrir…” (налей ми още едно, плащам, за да облекча болката си). Само за сведение, Лола е била нещо като официалният глас на Мексико – пяла е пред Хуан Карлос, Елизабет Втора, Де Гол, Тито, Брежнев, Айзенхауер, Кенеди и Никсън. Втората незабравима песен е на кубинката Ла Лупе –
“Puro Teatro”. След бягството си от кастризма, тя дели подиумите с Тито Пуенте и Монго Сантамария и е далеч по-фамозна от сънародничката си Селия Крус. Силата й идва от неформалния прочит на болерата, които пее – сякаш е на улицата, а не в лъскав салон. Текстът напълно е в тон, всичко е театър. “Teatro, lo tuyo es puro teatro, falsedad bien ensayada, estudiado simulacro” (твоето е театър/фалш изпипан/заучена преструвка). И за да си дойдат нещата по местата, малко след смъртта й (1992), канарският лейбъл Manzana Records издава трилогия с нейните песни, озаглавена по Алмодовар Laberinto de pasiones, Al borde de un ataque de nervios и La ley del deseo.
През 1987 Алмодовар като че ли изневерява на себе си и за пръв път възлага цялата музика на професионалист, и то не на кой да е, а на самия Мориконе. Филмът е ¡Átame! (Ела, завържи ме). Единствената запомняща се песен е финалната, и тя не е на Мориконе, а на модерните през 60-те Дуо Динамико – героите Виктория Абрил, Лолес Леон и…Антонио Бандерас я слушат по радиото в колата и оптимистично й припяват. Интересното e, че дуото събира по 40 хиляди свои почитатели на последните си концерти по испански площади, а в мадридския театър Nuevo Apolo при невероятен интерес преди дни започна мюзикъла им Quisiera ser. По повод облеклото им пък, се оказва, че най-верният им фен 40 години по-късно е самият Дейвид Бекъм. Това си е то да си бил в Реал Мадрид. За облеклото на Бандерас няма нужда да говорим – до края на снимките си у нас, все някой и него ще изкоментира.

И финала от 17.12.2007

За втори път в последните седмици загърбвам скромността (не, че дотогава много съм й бил фен), за да споделя продължение на статия или поредица в ontheweb.bg извън виртуалното пространство. След появата на тузарските води Блинг и Ого, (разбира се с двойни цени в Страната на Бюджетния излишък), самият Алмодовар продължава поредицата ми за песните във филмите си, като лично ги представя в Мадрид под формата на двойна компилация. Тъкмо навреме – и без това трябваше да ви запозная с последните песни преди Volver, с който започнах темата преди близо година.

Какъв по-подходящ подарък за Коледа – „седите си у дома и си пускате филмова музика – в този момент всичко започва да придобива невероятна интензивност, без значение дали вървите по коридора или си миете зъбите” – казва Маестрото на нарочната пресконференция. „Те са като част от сценария, появяват се в кулминационните моменти и имат не по-малко значение от осветлението или цветовете” – продължава Алмодовар, преди да разкрие подробности около последния си филмов проект – “Los abrazos rotos” (в буквален превод-Счупените прегръдки), отново с Пенелопе Крус.

Но да се върнем към границата между двата века, епохата, която досега не сме представяли в поредицата за песните на Алмодовар. Верен на вкуса си към музикалното наследство на испаноговорящите от двете страни на океана, Алмодовар предпочита оригиналите да са представяни от актуални в момента изпълнители, по възможност от култура, различна от тази на автора на песента. Говорихме за версията на Естрея Моренте на класиката на Гардел – заглавната за последния филм на Алмодовар “Volver”. Искам само да добавя, че по време на двата си концерта у нас, перуанката Сусана Бака ни представи същото парче като ландо (типичен афроперуански стил). В разговора ни след втория концерт Сусана ми сподели, че тепърва предстои да я запише на диск, но и, че няма нищо против да запозная българските й приятели с аудио и видеозаписа от концерта. „Майка ми беше от най-добрите й певици, тангото винаги е било много популярно в Перу. Хората се събираха да танцуват и да се радват, а с тези прекрасни текстове, пяти от майка ми и аз се запалих по него. Специално тази песен я направихме една сутрин вкъщи със Серхио, но по афро-перуански начин. Обърнахме тангото в ландо, после я представихме и в Буенос Айрес. Беше след филма. Казах на публиката – след като Алмодовар имаше свободата да я превърне в булериас, ето и нашата свобода. Изпратиха ни с големи аплодисменти.”

Продължавам с Алмодовар – „в компилацията има всичко, но преди всичко гениални изпълнители.  Песните са като скрития глас на разказвача, който обяснява, разкрива тайни и обогатява действието при появата си”

Тезата ни за интереса на Алмодовар към реинтерпретация на оригинали от представители на други традиции се защитава от почти всички песни, за които ни остава да говорим. Мексиканската “Cucurucucu paloma” е изпята в „Говори с нея” от бразилеца Каетано Велосо (в диска имаме също и неговата версия на венесуелската „Tonada de luna llena” от филма „La flor de mi secreto” (Цветът на моята тайна). От същия филм има и една интерпретация на мексиканката от костарикански произход Чавела Варгас – „En el último trago” (В последната глътка). Чавела и до ден днешен, въпреки почти 90-те си години, е всеотдайна към пороците, за които пее или не (преди много време двете с Фрида Кало са свързани в романс). Но в новата компилация с 29 песни, лично селектирани от Алмодовар е предпочетена нейната версия на друг мексиканец, този път с пуерторикански произход (Луис Мигел)  „Luz de luna” от филма „Кика”. В същия филм, а и в настоящата компилация, покойният вече Шавие Кугат или ако предпочитате кубинското му име Хавиер Куга (той е с каталонско-кубински произход) дава своя прочит на аржентинската класика “La Cumparsita”.

А какво да кажем за сюблимната сцена в „Матадор” – любенето-смъртта на невъзможните главни герои на фона на испанската „Espérame en el cielo” (Чакай ме в небето) на италианката Мина (Anna Maria Mazzini по паспорт). А какво би бил “Tacones lejanos” (Високи токчета) от 91 без испанската версия на Лус Касал на френската класика на Нино Ферер “Un an d’amour”. Да не забравяме, че Нино е италианец по произход, както и една от най-добрите му интерпретаторки – да се учудваме ли, отново Мина (Un anno d’amore). Или „Carne trémula” (Жива плът) без перуанската класика „El rosario de mi madre” на фламенкоса Дукенде.

Единствените изключения за последния засега период на Алмодовар са двата оригинала. Започвам с „Tajabone”, изпята на волоф (официален сенегалски) от Исмаел Ло в “Todo sobre mi madre” (Всичко за майка ми). Доста трудно се добрах до частичен превод на текста, където, в навечерието на мюсюлманския празник Tajabone (децата, които събират дарения за други деца в нужда), „ангел слиза от небето направо в душите и пита дали се молиш и дали постиш”. И, вторият – „Por toda a minha vida” на Жобим от „Hable con ella” (Говори с нея) в оригинала на Елис Регина. Това е впоследствие и заглавието на биографичен филм за бразилската певица. Само като предположение може да се изтъкне и фактът, че година след Матадор, финалната му песен, за която вече говорихме, става заглавие на испански филм „Espérame en el cielo”, който дори печели няколко награди Гоя.

Засега можем само да гадаем с какво Алмодовар ще остане верен на себе си в “Los abrazos rotos”, новия си филм с Пенелопе Крус. И като продължение да ви обещаем темата „Актрисите на Алмодовар пеят”.

Корицата на Песните на Алмодовар

Последният засега албум с откъси от саундтраковете на Алмодовар

PS След като се свързахме с местните представители на EMI, имаме удоволствието да изпреварим официалното им прес-съобщение, че в началото на 2008 албумът ще излезе и у нас. Така че, вместо като коледен или новогодишен подарък, можете да го планирате за 14 февруари например.

Р PS Да, да, към края на 2007 съм вярвал, че вирджинките (в случая аниматките, които са едни и същи симпатични момичета и отскоро и момчета) ще си удържат на думата, но това не е така и до ден-днешен, само „кризата” и кака им Саня знаят защо. А аз ще се постарая да актуализирам статията си с парчетата от вече миналия и тук (мерси на Кита) Abrazos Rotos. При всички случаи ще се възползвам от акапелата в студиото на приятелите ми от Radio 3 (RNE) на автора на едното от тях, Мигел Поведа, засега само този линк към техния клип.

Advertisements
Публикувано на кино, музика, радио и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Duende по Алмодовар

  1. Pingback: Дуенде или Кукурукуку, палома…недей да плачеш! | Ludmiljazz's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s