Спомени от бъдещето или (най/не)земните звуци

Слушайте без предубеждение подкаста на Слънчев джаз+ j0128, въпреки че трудно „Арката” на Ектор Зазу и Ева квартет може да се нарече джаз. Затова пък си е плюс отвсякъде, да не говорим за слънчевата й страна. Ще разберете и аналогията със заглавието и ще се докоснете до най-(не)земните звуци.

Мястото на конструкцията, на крепежния камък в основата на свода ще бъдат обект и на следващи издания на предаването, където ще слушаме и последните творби на вече 85-годишната голяма европейска любов на Майлз – Жюлиет Греко и нейните интерпретации на парижките мостове. И още – „Старите идеи” на Ленърд Коен, почти минимъла на Чарли Хейдън и Ханк Джоунс в  Down by the Riverside и съвсем минимъла на Улф Вакениус и Юн Сун На – този път с едва доловимата деликатност на Нюен Ли – на Message in a Bottle. Но тези послания и поредните бутилки – следващият път, а сега (не)очаквани вариации по темата „От бурето до бутилката” на съответната глава на книгата ми „Езикът на бирата”. Тези, които вече я имате трябва още по-грижливо да я пазите, защото както е тръгнало, редицита бурета от Херес и Коняк където отлежават ламбиците на Cantillon отскоро приемат неочаквани посестрими.

В краткия ФБ анонс ви обявих провокираните „Спомени от бъдещето” или както си го представят на чист френски “Retour vers le future”.

les amphores pleines

Дванайсет двесталитрови амфори вече са напълнени с пивна мъст, която й предстои няколкомесечна ферментация. Защо амфори, при положение че традиционно ламбикът ферментира и отлежава в дървени бурета под типичния и за финото “flor” (цвят) на повърхността, формиран от естествените дрожди в микрорайона на минаващата покрай Брюксел река Зене/Сен? При „сляпа” дегустация на сицилиански вина, собственикът-пивовар Жан-Луи алиас Лу Пепе не може да повярва събраните в едно плодови, свежи и минерални нотки. Тайната се оказва в съдовете за ферментация на поредното био и биодинамично вино. А те са от печена глина. Както в древността. Оттам до идеята да експериментира с естественоферментиралата си бира по хилядолетна рецепта, Лу Пепе има само една крачка – да поръча съдовете. На 26 януари те вече се пълнят с новата 19-а варка на определения от него нулев сезон. Есента ще покаже доколко идеята му ще бъде успешна. Факторите за ферментация в амфора в сравнение с „традиционно” (поне в неговия случай буре) са два – порестата повърхност, предварително напоена с вода и почистена с пара, където оксидацията е много по-равномерна от бурето, където се концентрира най-вече на повърхността и около дъгите. И второ – по-ниската температура, позволяваща по-продължителна ферментация.

въпросната табелка за времето

Да ви напомням ли надписа от кръглата табелка над старите му бурета – „времето уважава само нещата, които се правят с негово участие”.

Какъв по-хубав аналог с (не)земните звуци на старите индийски гатами и африканските уду-дръмс (при тях важното е в глинените съдове преди да се правят звуци да не се е готвило, но при всички случаи се импрегнират със специални масла). А за осигуреното им бъдеще в

Remember Shakti с Маклафлин по средата

уърлд-звучността и джаза са се погрижили още преди десетилетия Шакти с Джон Маклафлин. Един от първите, който ги използва у нас бе Ники Иванов (основателят на ОМ) и с голямо удоволствие ви предлагам линк към моя отзив за първия му подобен концерт в далечната (?) 1999 когато Джаз+ бе в ефира на РФИ-България. Със сигурност съответните парчета (Дум-тек, Мантра, Булгаристан) ще са част от плейлиста ми в следващия подкаст. Тогава ще ви предложа и приноса в съвременния гатам на Мерилин Мазур, бившата перкусионистка на Ян Гарбарек, но в случая обградена от други двама скандинавски джазмени: гостувалият на Джаzz+ Нилс Петер Молвер и китариста Ейвин Аарсет. Вие ще решите дали са неземни или най-земни, а бирата от амфора – среща есента в Кантийон.

Морланд

За финал ви предлагам няколко картини от 17 век насам с бира в порцеланови халби, но и в стъклени чаши. Майсторите са както от страни с пивоварни традиции (Ставеренус е фламандец,  за англичанина

Ставеренус

Морланд, художника и палитрата в логото на едноименната английска пивоварна – повече в главата на книгата ми за връзките бира и изкуство) , така и от страни, където терминът пивоварна се припокрива с този за бирария.

Марсел Громер

Бутилките ги оставям (както обявих в началото) за следващия пост с подходящо за целта име. Ако темата бира и изкуството (в това число и съвременното североамериканско) ви е любопитна, едва ли има по-подходящ уеб-ресурс от блога на Джей Брукс, откъдето са и последните илюстрации. Thanks, Jay!